Икономически по-ефективно е да се разчита на пазарните сили за постигане на климатичните цели вместо на забрани, според анализ

Пазарните механизми като по-ефективен подход за климатичните цели

Разчитането на пазарните сили вместо на регулации и задължителни ограничения е икономически по-ефективният начин за постигане на климатичните цели. Това се посочва в анализ на „Epicenter“, независима европейска инициатива, разпространен на български от Института за пазарна икономика.

Според изследването политиките на Европейския съюз в сферата на енергетиката и климата все повече се фокусират върху екологичните цели, като същевременно изместват други ключови приоритети като конкурентоспособността и енергийната сигурност.

Нарастващият брой регулации в тази област е довел до значителни административни разходи и въвеждането на допълнителни ограничения, които фаворизират определени технологии за намаляване на емисиите. Примери за това са задължителните квоти за възобновяема енергия и мерките за енергийна ефективност, които често не осигуряват равнопоставено третиране на различните нисковъглеродни технологии.

Макар стремежът към намаляване на въглеродните емисии да отразява нагласите на обществото, прекомерните регулации, които налагат „печеливши“ и „губещи“ технологии, повишават разходите и създават недоволство, особено сред домакинствата с по-ниски доходи.

Системата за търговия с емисии като водещ инструмент

По-ефективният подход е да се заложи на пазарни механизми, като основен инструмент остане системата за търговия с емисии на ЕС. Определянето на реална цена на въглеродните емисии е най-ефикасният начин за стимулиране на индустрията към по-устойчиви практики.

За да функционира правилно тази система, всички нисковъглеродни технологии трябва да бъдат третирани еднакво спрямо техния принос за околната среда. В този контекст ядрената енергия и технологиите за улавяне и повторна употреба на въглерод следва да получават същите стимули като възобновяемите източници.

Необходимо е също така всички въглеродни емисии да бъдат оценявани еднакво в рамките на търговията с емисии, независимо от техния източник. Това изисква цялостна реформа в енергийното данъчно облагане, посочват авторите на анализа.

Либерализация на енергийните пазари

Анализът подчертава, че пазарната либерализация на електроенергията и газа, започнала през 90-те години, впоследствие е била възпрепятствана от индустриални политики като субсидии за определени технологии и регулации на крайните цени.

За да се възстанови конкуренцията, е необходимо да се премахнат остатъчните ценови ограничения и да се насърчи изграждането на трансгранична мрежова инфраструктура, което ще подобри интеграцията на европейските енергийни пазари.

Ролята на изкопаемите горива

Дори при сценарий за нулево нетно потребление на въглеродни емисии, ЕС ще продължи да се нуждае от изкопаеми горива. В този контекст използването на вътрешни ресурси може да допринесе не само за енергийната сигурност, но и за намаляване на въглеродния отпечатък.

Проучването подчертава, че добивът на нефт и газ в Европа е подложен на по-строги екологични стандарти в сравнение с други региони. Освен това транспортирането на изкопаеми горива на дълги разстояния също генерира въглеродни емисии, което прави местните източници по-екологична алтернатива.

В заключение анализът препоръчва цялостна реформа на европейската енергийна политика, основана на пазарни принципи, която да съчетае конкурентоспособност, сигурност и устойчивост.

Източник: Мартин Леков, БТА, 06.02.2025, Връзка към статия

- Реклама -